деловѝ
—
прилагателно име
(тип 78)
Значение
делова̀, делово̀, мн. деловѝ, прил.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди. • Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
• Делови президиум. — Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.
1. Който бързо и умело върши работата си. Делови човек.
2. Който се отнася до енергичен, умел, практичен човек. Делово изказване.
3. Който се отнася към обществена, служебна заетост. Делово писмо.
4. Който се отнася до уменията да се върши някаква работа или да се организира. Делови качества.
5. Който включва ръководни дейци от сферата на икономиката и политиката. Делови среди. • Делова част. Първа част от работата на някакъв форум, която включва откриването, основния доклад, разискванията по него и др.
• Делови президиум. — Група хора, включваща известни личности, която пряко ръководи някакъв форум.
Грешни изписвания (3)
- делуви
- дилови
- дилуви
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | де-ло-ви | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де-ло-вия | ||
| пълен член | де-ло-ви-ят | ||
| ж. р. | де-ло-ва | ||
| членувано | де-ло-ва-та | ||
| ср. р. | де-ло-во | ||
| членувано | де-ло-во-то | ||
| мн. ч. | де-ло-ви | ||
| членувано | де-ло-ви-те | ||