настоятелност

Речник на българския език

настоя̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • настоятелнос
  • настоятелнус
  • настоятилнос
  • настоятилнус
  • настуятелнос
  • настуятелнус
  • настуятилнос
  • настуятилнус
  • нъстоятелнос
  • нъстоятелнус
  • нъстоятилнос
  • нъстоятилнус
  • нъстуятелнос
  • нъстуятелнус
  • нъстуятилнос
  • нъстуятилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-то-я-тел-ност
членувано нас-то-я-тел-ност-та
мн.ч. нас-то-я-тел-нос-ти
членувано нас-то-я-тел-нос-ти-те
звателна форма