шумлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
шумлѝва, шумлѝво, мн. шумлѝви, прил. Който вдига шум; шумен. Шумлива рекичка.
нареч. шумлѝво.
нареч. шумлѝво.
Грешни изписвания (3)
- шомлив
- шомлиф
- шумлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | шум-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | шум-ли-вия | ||
| пълен член | шум-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | шум-ли-ва | ||
| членувано | шум-ли-ва-та | ||
| ср. р. | шум-ли-во | ||
| членувано | шум-ли-во-то | ||
| мн. ч. | шум-ли-ви | ||
| членувано | шум-ли-ви-те | ||