волен

Речник на българския език

1. во̀лен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

во̀лна, во̀лно, мн. во̀лни, прил.
1. Свободен, безгрижен, независим. Волна птица.
2. Доброволен. Волни пожертвования.
нареч. во̀лно.
същ. во̀лност, волността̀, мн. во̀лности, ж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • волин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. во-лен
непълен член вол-ния
пълен член вол-ни-ят
ж. р. вол-на
членувано вол-на-та
ср. р. вол-но
членувано вол-но-то
мн. ч. вол-ни
членувано вол-ни-те

2. Во̀лен — лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Волин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Во-лен
женска форма —

Връзки