блуждаещ

Речник на българския език

1. блужда̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • блождаешт
  • блождаещ
  • блождаишт
  • блождаищ
  • блуждаешт
  • блуждаишт
  • блуждаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. блуж-да-ещ
непълен член блуж-да-е-щия
пълен член блуж-да-е-щи-ят
ж. р. блуж-да-е-ща
членувано блуж-да-е-ща-та
ср. р. блуж-да-е-що
членувано блуж-да-е-що-то
мн. ч. блуж-да-е-щи
членувано блуж-да-е-щи-те

2. блуждаещ — сег. деят. прич. м. р.

блуждаещ е производна форма на блуждая (сег. деят. прич. м. р.).