умопомрачен

Речник на българския език

1. умопомрачѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омопомрачен
  • омопомръчен
  • омопумрачен
  • омопумръчен
  • омупомрачен
  • омупомръчен
  • омупумрачен
  • омупумръчен
  • умопомръчен
  • умопумрачен
  • умопумръчен
  • умупомрачен
  • умупомръчен
  • умупумрачен
  • умупумръчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. умо-пом-ра-чен
непълен член умо-пом-ра-че-ния
пълен член умо-пом-ра-че-ни-ят
ж. р. умо-пом-ра-че-на
членувано умо-пом-ра-че-на-та
ср. р. умо-пом-ра-че-но
членувано умо-пом-ра-че-но-то
мн. ч. умо-пом-ра-че-ни
членувано умо-пом-ра-че-ни-те

2. умопомрачен — мин. страд. прич. м. р.

умопомрачен е производна форма на умопомрача (мин. страд. прич. м. р.).