умопомрачавам

Речник на българския език

умопомрача̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

умопомрача̀ваш, несв. и умопомрача̀, св.; Кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам.
прил. умопомрачѐн, умопомрачѐна, умопомрачѐно, мн. умопомрачѐни.

Грешни изписвания (31)

  • омопомрачавам
  • омопомрачавъм
  • омопомръчавам
  • омопомръчавъм
  • омопумрачавам
  • омопумрачавъм
  • омопумръчавам
  • омопумръчавъм
  • омупомрачавам
  • омупомрачавъм
  • омупомръчавам
  • омупомръчавъм
  • омупумрачавам
  • омупумрачавъм
  • омупумръчавам
  • омупумръчавъм
  • умопомрачавъм
  • умопомръчавам
  • умопомръчавъм
  • умопумрачавам
  • умопумрачавъм
  • умопумръчавам
  • умопумръчавъм
  • умупомрачавам
  • умупомрачавъм
  • умупомръчавам
  • умупомръчавъм
  • умупумрачавам
  • умупумрачавъм
  • умупумръчавам
  • умупумръчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице умо-пом-ра-ча-вам умо-пом-ра-ча-ва-ме
2 лице умо-пом-ра-ча-ваш умо-пом-ра-ча-ва-те
3 лице умо-пом-ра-ча-ва умо-пом-ра-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице умо-пом-ра-ча-вах умо-пом-ра-ча-вах-ме
2 лице умо-пом-ра-ча-ва умо-пом-ра-ча-вах-те
3 лице умо-пом-ра-ча-ва умо-пом-ра-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице умо-пом-ра-ча-вах умо-пом-ра-ча-вах-ме
2 лице умо-пом-ра-ча-ва-ше умо-пом-ра-ча-вах-те
3 лице умо-пом-ра-ча-ва-ше умо-пом-ра-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопомрачавал съм умопомрачавала съм умопомрачавало съм умопомрачавали сме
2 лице умопомрачавал си умопомрачавала си умопомрачавало си умопомрачавали сте
3 лице умопомрачавал е умопомрачавала е умопомрачавало е умопомрачавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умопомрачавал бях умопомрачавала бях умопомрачавало бяхме умопомрачавали
2 лице беше умопомрачавал беше умопомрачавала беше умопомрачавало бяхте умопомрачавали
3 лице беше умопомрачавал беше умопомрачавала беше умопомрачавало бяха умопомрачавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умопомрачавам ще умопомрачаваме
2 лице ще умопомрачаваш ще умопомрачавате
3 лице ще умопомрачава ще умопомрачават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умопомрачавал ще съм умопомрачавала ще съм умопомрачавало ще сме умопомрачавали
2 лице ще си умопомрачавал ще си умопомрачавала ще си умопомрачавало ще сте умопомрачавали
3 лице ще е умопомрачавал ще е умопомрачавала ще е умопомрачавало ще са умопомрачавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умопомрачавам щяхме да умопомрачаваме
2 лице щеше да умопомрачаваш щяхте да умопомрачавате
3 лице щеше да умопомрачава щяха да умопомрачават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умопомрачавал щях да съм умопомрачавала щях да съм умопомрачавало щяхме да сме умопомрачавали
2 лице щеше да си умопомрачавал щеше да си умопомрачавала щеше да си умопомрачавало щяхте да сте умопомрачавали
3 лице щеше да е умопомрачавал щеше да е умопомрачавала щеше да е умопомрачавало щяха да са умопомрачавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопомрачавал съм умопомрачавала съм умопомрачавало съм умопомрачавали сме
2 лице умопомрачавал си умопомрачавала си умопомрачавало си умопомрачавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопомрачавал съм умопомрачавала съм умопомрачавало съм умопомрачавали сме
2 лице умопомрачавал си умопомрачавала си умопомрачавало си умопомрачавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умопомрачавал била съм умопомрачавала било съм умопомрачавало били сме умопомрачавали
2 лице бил си умопомрачавал била си умопомрачавала било си умопомрачавало били сте умопомрачавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умопомрачавам щяла съм да умопомрачавам щяло съм да умопомрачавам щели сме да умопомрачаваме
2 лице щял си да умопомрачаваш щяла си да умопомрачаваш щяло си да умопомрачаваш щели сте да умопомрачавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умопомрачавал щяла съм да съм умопомрачавала щяло съм да съм умопомрачавало щели сме да сме умопомрачавали
2 лице щял си да си умопомрачавал щяла си да си умопомрачавала щяло си да си умопомрачавало щели сте да сте умопомрачавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умопомрачавал бих умопомрачавала бих умопомрачавало бихме умопомрачавали
2 лице би умопомрачавал би умопомрачавала би умопомрачавало бихте умопомрачавали
3 лице би умопомрачавал би умопомрачавала би умопомрачавало биха умопомрачавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умо-пом-ра-ча-вай умо-пом-ра-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род умо-пом-ра-ча-ван
непълен член умо-пом-ра-ча-ва-ния
пълен член умо-пом-ра-ча-ва-ни-ят
женски род умо-пом-ра-ча-ва-на
членувано умо-пом-ра-ча-ва-на-та
среден род умо-пом-ра-ча-ва-но
членувано умо-пом-ра-ча-ва-но-то
множествено число умо-пом-ра-ча-ва-ни
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-пом-ра-ча-вал
непълен член умо-пом-ра-ча-ва-лия
пълен член умо-пом-ра-ча-ва-ли-ят
женски род умо-пом-ра-ча-ва-ла
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ла-та
среден род умо-пом-ра-ча-ва-ло
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ло-то
множествено число умо-пом-ра-ча-ва-ли
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-пом-ра-ча-вал
женски род умо-пом-ра-ча-ва-ла
среден род умо-пом-ра-ча-ва-ло
множествено число умо-пом-ра-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род умо-пом-ра-ча-ващ
непълен член умо-пом-ра-ча-ва-щия
пълен член умо-пом-ра-ча-ва-щи-ят
женски род умо-пом-ра-ча-ва-ща
членувано умо-пом-ра-ча-ва-ща-та
среден род умо-пом-ра-ча-ва-що
членувано умо-пом-ра-ча-ва-що-то
множествено число умо-пом-ра-ча-ва-щи
членувано умо-пом-ра-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

умо-пом-ра-ча-вай-ки