му — Речник на българския език

1. му — частица (тип 191)

– вж. той.

– вж. негов.

част. Употребява се при глаголи и имена за усилване на неодобрение, пренебрежение, заплаха или радост. Без да му мисли много. Пустият му човек.

му е производна форма на той (дателен падеж, кратка форма).

му е производна форма на то (дателен падеж, кратка форма).

му е производна форма на негов (кратка форма).