той

вин. нѐго, крат. го, дат. остар. нѐму, крат. му, лично мест.
1. За заместване на лице или предмет от мъжки род, за които се говори. Исках да се срещна с доцент Харалампиев, но когато отидох, той беше излязъл. Тръгнахме за друг ресторант, но той пък беше затворен. Виждал ли си моя квартирант? — Изобщо не съм го виждал. Не съм виждал нито него, нито пък приятелката му.
2. За посочване на лица от мъжки род; този, това. – Той — посочи към мене баща ми — ще дойде с тебе, а другият остава тук.