негов

Речник на българския език

нѐгов притежателно местоимение (тип 109) редактиране

Значение

нѐгова, нѐгово, мн. нѐгови, крат. му, притеж. мест.
1. Който принадлежи на него или се отнася до него (м. и ср.). Неговата книга. Неговият влак закъсня.
2. Определение към титла на високопоставено лице, за което се говори. Негово преосвещенство.

Грешни изписвания (3)

  • негув
  • негоф
  • негуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

м.р., ед.ч. не-гов
м.р., ед.ч., непълен член не-го-вия
м.р., ед.ч., пълен член не-го-ви-ят
ж.р., ед.ч. не-го-ва
ж.р., ед.ч., членувано не-го-ва-та
ср.р., ед.ч. не-го-во
ср.р., ед.ч., членувано не-го-во-то
мн.ч. не-го-ви
мн.ч., членувано не-го-ви-те
кратка форма му