нетърпелив

Речник на българския език

нетърпелѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нетърпелѝва, нетърпелѝво, мн. нетърпелѝви, прил.
1. Който няма търпение; припрян. Нетърпеливо очакване.
2. Който изразява нетърпение.
същ. нетърпелѝвост, нетърпеливостта̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • нетарпелив
  • нетарпилив
  • нетърпилив
  • нитарпелив
  • нитарпилив
  • нитърпелив
  • нитърпилив
  • нетарпелиф
  • нетарпилиф
  • нетърпелиф
  • нетърпилиф
  • нитарпелиф
  • нитарпилиф
  • нитърпелиф
  • нитърпилиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-тър-пе-лив
непълен член не-тър-пе-ли-вия
пълен член не-тър-пе-ли-ви-ят
ж. р. не-тър-пе-ли-ва
членувано не-тър-пе-ли-ва-та
ср. р. не-тър-пе-ли-во
членувано не-тър-пе-ли-во-то
мн. ч. не-тър-пе-ли-ви
членувано не-тър-пе-ли-ви-те