1.
ня̀ма
—
наречие
(тип 188)
Значение
мин. св. нема̀, мин. прич. ня̀мало, несв.; безл.
1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки.
2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа.
3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе.
4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • Има-няма. Приблизително. • Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.
• Няма да (я) бъде. 1. — Няма да стане, няма да се осъществи.
2. Няма да живее дълго.
• Няма къде/няма как/няма какво. — По принуда, по необходимост; няма друг изход.
• Няма ме там. — Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.
1. Не съществува, не е в наличие. Тогава още нямаше дискотеки.
2. Не е тук, отсъства. Няма го днес на работа.
3. С числително — по-малко количество от означеното. Няма пет минути, откакто излезе.
4. Част. Образува отрицателна форма на бъдеще време. Няма да чета. Ще дойдеш ли? — Няма! • Има-няма. Приблизително. • Нема/няма лабаво! Жарг. Изискванията ще са големи, не може да има несериозно отношение.
• Няма да (я) бъде. 1. — Няма да стане, няма да се осъществи.
2. Няма да живее дълго.
• Няма къде/няма как/няма какво. — По принуда, по необходимост; няма друг изход.
• Няма ме там. — Не мога да се заема с нещо, не умея да върша нещо.
Грешни изписвания (1)
- нямъ
2. няма — ж. р.
няма е производна форма на ням (ж. р.).
3. няма — сег. вр., 3 л., ед. ч.
няма е производна форма на нямам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
4. няма — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
няма е производна форма на нямам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
5. няма — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
няма е производна форма на нямам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).