горчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
горчѝва, горчѝво, мн. горчѝви, прил.
1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.
2. Прен. Който предизвиква или изразява мъка, скръб, неприятност. Горчива истина. Горчива усмивка.
същ. горчивина̀, ж. С горчивина. • Горчиво! Възглас от гостите на сватба, с който подканят младоженците да се целунат.
1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.
2. Прен. Който предизвиква или изразява мъка, скръб, неприятност. Горчива истина. Горчива усмивка.
същ. горчивина̀, ж. С горчивина. • Горчиво! Възглас от гостите на сватба, с който подканят младоженците да се целунат.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- гурчив
- горчиф
- гурчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | гор-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | гор-чи-вия | ||
| пълен член | гор-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | гор-чи-ва | ||
| членувано | гор-чи-ва-та | ||
| ср. р. | гор-чи-во | ||
| членувано | гор-чи-во-то | ||
| мн. ч. | гор-чи-ви | ||
| членувано | гор-чи-ви-те | ||