горък

Речник на българския език

го̀рък прилагателно име (тип 80) редактиране

Значение

го̀рка, го̀рко, мн. го̀рки, прил.
1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач.
2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горките деца. Горкото животно.
нареч. го̀рко. Заплака горко.
прил. умал. горкѝчък, горкѝчка, горкѝчко, мн. горкѝчки (във 2 знач.). Горкичкото котенце.

Грешни изписвания (1)

  • горак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-рък
непълен член гор-кия
пълен член гор-ки-ят
ж. р. гор-ка
членувано гор-ка-та
ср. р. гор-ко
членувано гор-ко-то
мн. ч. гор-ки
членувано гор-ки-те