злочест

Речник на българския език

злочѐст прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

злочѐста, злочѐсто, мн. злочѐсти, прил.
1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ.
2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. Злочесто време.

Грешни изписвания (1)

  • злучест

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зло-чест
непълен член зло-чес-тия
пълен член зло-чес-ти-ят
ж. р. зло-чес-та
членувано зло-чес-та-та
ср. р. зло-чес-то
членувано зло-чес-то-то
мн. ч. зло-чес-ти
членувано зло-чес-ти-те