нерадостен

Речник на българския език

нера̀достен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нера̀достна, нера̀достно, мн. нера̀достни, прил. Който не съдържа и не изразява радост; тъжен, печален. Нерадостно детство.

Грешни изписвания (7)

  • нерадостин
  • нерадустен
  • нерадустин
  • нирадостен
  • нирадостин
  • нирадустен
  • нирадустин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ра-дос-тен
непълен член не-ра-дос-т-ния
пълен член не-ра-дос-т-ни-ят
ж. р. не-ра-дос-т-на
членувано не-ра-дос-т-на-та
ср. р. не-ра-дос-т-но
членувано не-ра-дос-т-но-то
мн. ч. не-ра-дос-т-ни
членувано не-ра-дос-т-ни-те