плачевен

Речник на българския език

плачѐвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

плачѐвна, плачѐвно, мн. плачѐвни, прил.
1. В който се съдържа плач; жален. Плачевен глас.
2. Прен. Който буди съжаление; бедствен. Плачевно положение.
3. Прен. Който не оправдава очакванията; нищожен, незадоволителен. Плачевен резултат.
същ. плачѐвност, плачевността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • плачевин
  • плъчевен
  • плъчевин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пла-че-вен
непълен член пла-чев-ния
пълен член пла-чев-ни-ят
ж. р. пла-чев-на
членувано пла-чев-на-та
ср. р. пла-чев-но
членувано пла-чев-но-то
мн. ч. пла-чев-ни
членувано пла-чев-ни-те