окайване

Речник на българския език

ока̀йване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • окайвани
  • окайвъне
  • окайвъни
  • укайване
  • укайвани
  • укайвъне
  • укайвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окай-ва-не
членувано окай-ва-не-то
мн.ч. окай-ва-ния
членувано окай-ва-ни-я-та