отвратителен

Речник на българския език

отвратѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отвратѝтелна, отвратѝтелно, мн. отвратѝтелни, прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка.
същ. отвратѝтелност, отвратителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • отвратителин
  • отвратитилен
  • отвратитилин
  • отврътителен
  • отврътителин
  • отврътитилен
  • отврътитилин
  • утвратителен
  • утвратителин
  • утвратитилен
  • утвратитилин
  • утврътителен
  • утврътителин
  • утврътитилен
  • утврътитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-в-ра-ти-те-лен
непълен член от-в-ра-ти-тел-ния
пълен член от-в-ра-ти-тел-ни-ят
ж. р. от-в-ра-ти-тел-на
членувано от-в-ра-ти-тел-на-та
ср. р. от-в-ра-ти-тел-но
членувано от-в-ра-ти-тел-но-то
мн. ч. от-в-ра-ти-тел-ни
членувано от-в-ра-ти-тел-ни-те