отвратѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
отвратѝтелна, отвратѝтелно, мн. отвратѝтелни, прил. Който предизвиква отвращение. Отвратителна постъпка.
същ. отвратѝтелност, отвратителността̀, ж.
същ. отвратѝтелност, отвратителността̀, ж.
Синоними
- неприятен, противен, непоносим, досаден, антипатичен, несимпатичен, лош, грозен, некрасив, неприветлив, нежелателен, възмутителен, ужасен
- долен, мерзък, гнусен, гаден, мръсен, омразен
- вреден
- невъзможен
- отблъскващ, ужасяващ, ненавистен
- животински, скотски, скверен
- калпав, негоден
- кирлив
- никакъв, ужасно скучен
- проклет
- мазен
- крайно неприятен, дразнещ, зловонен
- страхотен
- страшен, страховит
Грешни изписвания (15)
- отвратителин
- отвратитилен
- отвратитилин
- отврътителен
- отврътителин
- отврътитилен
- отврътитилин
- утвратителен
- утвратителин
- утвратитилен
- утвратитилин
- утврътителен
- утврътителин
- утврътитилен
- утврътитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-в-ра-ти-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-в-ра-ти-тел-ния | ||
| пълен член | от-в-ра-ти-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | от-в-ра-ти-тел-на | ||
| членувано | от-в-ра-ти-тел-на-та | ||
| ср. р. | от-в-ра-ти-тел-но | ||
| членувано | от-в-ра-ти-тел-но-то | ||
| мн. ч. | от-в-ра-ти-тел-ни | ||
| членувано | от-в-ра-ти-тел-ни-те | ||