гаден

Речник на българския език

га̀ден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

га̀дна, га̀дно, мн. га̀дни, прил.
1. Който предизвиква физическо отвращение; гнусен, мръсен, противен.
2. Отвратителен, подъл, долен.
същ. га̀дост, гадостта̀, мн. га̀дости, ж. Ама че гадост е това лекарство! Стига си говорил гадости!

Грешни изписвания (1)

  • гадин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. га-ден
непълен член гад-ния
пълен член гад-ни-ят
ж. р. гад-на
членувано гад-на-та
ср. р. гад-но
членувано гад-но-то
мн. ч. гад-ни
членувано гад-ни-те