кирлив

Речник на българския език

кирлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

кирлѝва, кирлѝво, мн. кирлѝви, прил.
1. За част на тялото, за бельо и др. — който има кир, мръсен.
2. Прен. Пренебр. Некачествен, нищожен, калпав.
Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого).Разг. Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.

Грешни изписвания (3)

  • керлив
  • керлиф
  • кирлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кир-лив
непълен член кир-ли-вия
пълен член кир-ли-ви-ят
ж. р. кир-ли-ва
членувано кир-ли-ва-та
ср. р. кир-ли-во
членувано кир-ли-во-то
мн. ч. кир-ли-ви
членувано кир-ли-ви-те