кирливите

Речник на българския език

1. кирливите — мн. ч. членувано

кирливите е производна форма на кирлив (мн. ч. членувано).

2. кирливите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кирливите е производна форма на кирливя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).