гнусен

Речник на българския език

1. гну̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

гну̀сна, гну̀сно, мн. гну̀сни, прил. Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета.

Грешни изписвания (1)

  • гнусин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гну-сен
непълен член гнус-ния
пълен член гнус-ни-ят
ж. р. гнус-на
членувано гнус-на-та
ср. р. гнус-но
членувано гнус-но-то
мн. ч. гнус-ни
членувано гнус-ни-те

2. гнусен — мин. страд. прич. м. р.

гнусен е производна форма на гнуся се (мин. страд. прич. м. р.).