безчестен

Речник на българския език

1. безчѐстен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безчѐстна, безчѐстно, мн. безчѐстни, прил. Който е в противоречие с изискванията за чест, морал, почтеност. Спечели по безчестен начин.
същ. безчѐстие, ср.

Грешни изписвания (3)

  • безчестин
  • бизчестен
  • бизчестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-чес-тен
непълен член без-чес-т-ния
пълен член без-чес-т-ни-ят
ж. р. без-чес-т-на
членувано без-чес-т-на-та
ср. р. без-чес-т-но
членувано без-чес-т-но-то
мн. ч. без-чес-т-ни
членувано без-чес-т-ни-те

2. безчестен — мин. страд. прич. м. р.

безчестен е производна форма на безчестя (мин. страд. прич. м. р.).