1. подку̀пен — прилагателно име (тип 76)
Значение
подку̀пна, подку̀пно, мн. подку̀пни, прил. Който приема подкупи.
Грешни изписвания (7)
- подкупин
- поткупен
- поткупин
- пудкупен
- пудкупин
- путкупен
- путкупин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | под-ку-пен | |
---|---|---|---|
непълен член | под-ку-пе-ния | ||
пълен член | под-ку-пе-ни-ят | ||
ж. р. | под-ку-пе-на | ||
членувано | под-ку-пе-на-та | ||
ср. р. | под-ку-пе-но | ||
членувано | под-ку-пе-но-то | ||
мн. ч. | под-ку-пе-ни | ||
членувано | под-ку-пе-ни-те |
2. подку̀пен — прилагателно име (тип 79)
Значение
подку̀пна, подку̀пно, мн. подку̀пни, прил. Който приема подкупи.
Грешни изписвания (7)
- подкупин
- поткупен
- поткупин
- пудкупен
- пудкупин
- путкупен
- путкупин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | под-ку-пен | |
---|---|---|---|
непълен член | под-куп-ния | ||
пълен член | под-куп-ни-ят | ||
ж. р. | под-куп-на | ||
членувано | под-куп-на-та | ||
ср. р. | под-куп-но | ||
членувано | под-куп-но-то | ||
мн. ч. | под-куп-ни | ||
членувано | под-куп-ни-те |
3. подкупен — мин. страд. прич. м. р.
подкупен е производна форма на подкупя (мин. страд. прич. м. р.).