подкупен

Речник на българския език

1. подку̀пен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

подку̀пна, подку̀пно, мн. подку̀пни, прил. Който приема подкупи.

Грешни изписвания (7)

  • подкупин
  • поткупен
  • поткупин
  • пудкупен
  • пудкупин
  • путкупен
  • путкупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-ку-пен
непълен член под-ку-пе-ния
пълен член под-ку-пе-ни-ят
ж. р. под-ку-пе-на
членувано под-ку-пе-на-та
ср. р. под-ку-пе-но
членувано под-ку-пе-но-то
мн. ч. под-ку-пе-ни
членувано под-ку-пе-ни-те

2. подку̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

подку̀пна, подку̀пно, мн. подку̀пни, прил. Който приема подкупи.

Грешни изписвания (7)

  • подкупин
  • поткупен
  • поткупин
  • пудкупен
  • пудкупин
  • путкупен
  • путкупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. под-ку-пен
непълен член под-куп-ния
пълен член под-куп-ни-ят
ж. р. под-куп-на
членувано под-куп-на-та
ср. р. под-куп-но
членувано под-куп-но-то
мн. ч. под-куп-ни
членувано под-куп-ни-те

3. подкупен — мин. страд. прич. м. р.

подкупен е производна форма на подкупя (мин. страд. прич. м. р.).