продажник

Речник на българския език

прода̀жник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. продажници, м. Продажен човек.прил. продажнически, продажническа, продажническо, мн. продажнически.същ. продажничество, ср.

Грешни изписвания (3)

  • продажнек
  • прудажнек
  • прудажник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-даж-ник
непълен член про-даж-ни-ка
пълен член про-даж-ни-кът
мн.ч. про-даж-ни-ци
членувано про-даж-ни-ци-те
бройна форма про-даж-ни-ци
звателна форма про-даж-ни-ко