вонящ

Речник на българския език

1. воня̀щ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • воняшт
  • вуняшт
  • вунящ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. во-нящ
непълен член во-ня-щия
пълен член во-ня-щи-ят
ж. р. во-ня-ща
членувано во-ня-ща-та
ср. р. во-ня-що
членувано во-ня-що-то
мн. ч. во-ня-щи
членувано во-ня-щи-те

2. вонящ — сег. деят. прич. м. р.

вонящ е производна форма на воня (сег. деят. прич. м. р.).