мазен

Речник на българския език

ма̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ма̀зна, ма̀зно, мн. ма̀зни, прил.
1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния.
2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка.
3. Който може да се маже. Мазна глина.
4. Прен. Угоднически, докарващ се. Мазна усмивка.
Мазна Гана.Разг. Пренебр. Мазник, подмазвач.

Грешни изписвания (1)

  • мазин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-зен
непълен член маз-ния
пълен член маз-ни-ят
ж. р. маз-на
членувано маз-на-та
ср. р. маз-но
членувано маз-но-то
мн. ч. маз-ни
членувано маз-ни-те