угодничав

Речник на българския език

угодничав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • угодничаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. угод-ни-чав
непълен член угод-ни-ча-вия
пълен член угод-ни-ча-ви-ят
ж. р. угод-ни-ча-ва
членувано угод-ни-ча-ва-та
ср. р. угод-ни-ча-во
членувано угод-ни-ча-во-то
мн. ч. угод-ни-ча-ви
членувано угод-ни-ча-ви-те