безгръбна̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безгръбна̀чна, безгръбна̀чно, мн. безгръбна̀чни, прил.
1. Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
1. Спец. В биологията — за животно, което няма гръбнак.
2. Прен. Който няма лично достойнство и твърд характер, който угодничи; сервилен.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- безгарбначен
- безгарбначин
- безграбначен
- безграбначин
- безгръбначин
- безгърбначен
- безгърбначин
- бизгарбначен
- бизгарбначин
- бизграбначен
- бизграбначин
- бизгръбначен
- бизгръбначин
- бизгърбначен
- бизгърбначин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | без-г-ръб-на-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | без-г-ръб-нач-ния | ||
| пълен член | без-г-ръб-нач-ни-ят | ||
| ж. р. | без-г-ръб-нач-на | ||
| членувано | без-г-ръб-нач-на-та | ||
| ср. р. | без-г-ръб-нач-но | ||
| членувано | без-г-ръб-нач-но-то | ||
| мн. ч. | без-г-ръб-нач-ни | ||
| членувано | без-г-ръб-нач-ни-те | ||