угодлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
угодлѝва, угодлѝво, мн. угодлѝви, прил.
1. Който е склонен да угажда; раболепен, сервилен.
2. Който съдържа или изразява угодничене, раболепие. Угодлива усмивка. Угодливи думи.
същ. угодлѝвост, угодливостта̀, ж.
1. Който е склонен да угажда; раболепен, сервилен.
2. Който съдържа или изразява угодничене, раболепие. Угодлива усмивка. Угодливи думи.
същ. угодлѝвост, угодливостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- огодлив
- огудлив
- угудлив
- огодлиф
- огудлиф
- угодлиф
- угудлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | угод-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | угод-ли-вия | ||
| пълен член | угод-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | угод-ли-ва | ||
| членувано | угод-ли-ва-та | ||
| ср. р. | угод-ли-во | ||
| членувано | угод-ли-во-то | ||
| мн. ч. | угод-ли-ви | ||
| членувано | угод-ли-ви-те | ||