благосклонен

Речник на българския език

благоскло̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

благоскло̀нна, благоскло̀нно, мн. благоскло̀нни, прил. Който проявява или изразява добро разположение, одобрение към някого или нещо.
нареч. благоскло̀нно. Гледам благосклонно на нея.
същ. благоскло̀нност, благосклонността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • благосклонин
  • благусклонен
  • благусклонин
  • блъгосклонен
  • блъгосклонин
  • блъгусклонен
  • блъгусклонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-гос-к-ло-нен
непълен член бла-гос-к-лон-ния
пълен член бла-гос-к-лон-ни-ят
ж. р. бла-гос-к-лон-на
членувано бла-гос-к-лон-на-та
ср. р. бла-гос-к-лон-но
членувано бла-гос-к-лон-но-то
мн. ч. бла-гос-к-лон-ни
членувано бла-гос-к-лон-ни-те