доброжела̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
доброжела̀телна, доброжела̀телно, мн. доброжела̀телни, прил.
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателен човек.
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателни намерения.
същ. доброжела̀телност, доброжелателността̀, ж.
същ. доброжела̀телство, ср.
1. Който се характеризира с добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателен човек.
2. Който е израз, проява на добро, приятелско, благосклонно отношение към някого или към нещо. Доброжелателни намерения.
същ. доброжела̀телност, доброжелателността̀, ж.
същ. доброжела̀телство, ср.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- доброжелателин
- доброжелатилен
- доброжелатилин
- доброжилателен
- доброжилателин
- доброжилатилен
- доброжилатилин
- добружелателен
- добружелателин
- добружелатилен
- добружелатилин
- добружилателен
- добружилателин
- добружилатилен
- добружилатилин
- дуброжелателен
- дуброжелателин
- дуброжелатилен
- дуброжелатилин
- дуброжилателен
- дуброжилателин
- дуброжилатилен
- дуброжилатилин
- дубружелателен
- дубружелателин
- дубружелатилен
- дубружелатилин
- дубружилателен
- дубружилателин
- дубружилатилен
- дубружилатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | доб-ро-же-ла-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | доб-ро-же-ла-тел-ния | ||
| пълен член | доб-ро-же-ла-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | доб-ро-же-ла-тел-на | ||
| членувано | доб-ро-же-ла-тел-на-та | ||
| ср. р. | доб-ро-же-ла-тел-но | ||
| членувано | доб-ро-же-ла-тел-но-то | ||
| мн. ч. | доб-ро-же-ла-тел-ни | ||
| членувано | доб-ро-же-ла-тел-ни-те | ||