доброжелателност

Речник на българския език

доброжела̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • доброжелателнос
  • доброжелателнус
  • доброжелатилнос
  • доброжелатилнус
  • доброжилателнос
  • доброжилателнус
  • доброжилатилнос
  • доброжилатилнус
  • добружелателнос
  • добружелателнус
  • добружелатилнос
  • добружелатилнус
  • добружилателнос
  • добружилателнус
  • добружилатилнос
  • добружилатилнус
  • дуброжелателнос
  • дуброжелателнус
  • дуброжелатилнос
  • дуброжелатилнус
  • дуброжилателнос
  • дуброжилателнус
  • дуброжилатилнос
  • дуброжилатилнус
  • дубружелателнос
  • дубружелателнус
  • дубружелатилнос
  • дубружелатилнус
  • дубружилателнос
  • дубружилателнус
  • дубружилатилнос
  • дубружилатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ро-же-ла-тел-ност
членувано доб-ро-же-ла-тел-ност-та
мн.ч. доб-ро-же-ла-тел-нос-ти
членувано доб-ро-же-ла-тел-нос-ти-те
звателна форма