отзивчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отзивчѝва, отзивчѝво, мн. отзивчѝви, прил. Който проявява съчувствие към другите и е готов да им помогне; състрадателен. Отзивчив човек.
същ. отзивчѝвост, отзивчивостта̀, ж.
същ. отзивчѝвост, отзивчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- отзевчив
- утзевчив
- утзивчив
- отзевчиф
- отзивчиф
- утзевчиф
- утзивчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-зив-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-зив-чи-вия | ||
| пълен член | от-зив-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | от-зив-чи-ва | ||
| членувано | от-зив-чи-ва-та | ||
| ср. р. | от-зив-чи-во | ||
| членувано | от-зив-чи-во-то | ||
| мн. ч. | от-зив-чи-ви | ||
| членувано | от-зив-чи-ви-те | ||