услужлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
услужлѝва, услужлѝво, мн. услужлѝви, прил.
1. Който е готов винаги да прави услуги.
2. Прен. Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си. Услужлива памет. Услужливи очи.
същ. услужлѝвост, услужливостта̀, ж.
нареч. услужлѝво. Подаде ѝ ръка услужливо.
1. Който е готов винаги да прави услуги.
2. Прен. Който е в състояние веднага да служи, да изпълни функцията си. Услужлива памет. Услужливи очи.
същ. услужлѝвост, услужливостта̀, ж.
нареч. услужлѝво. Подаде ѝ ръка услужливо.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- осложлив
- ослужлив
- усложлив
- осложлиф
- ослужлиф
- усложлиф
- услужлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ус-луж-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ус-луж-ли-вия | ||
| пълен член | ус-луж-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | ус-луж-ли-ва | ||
| членувано | ус-луж-ли-ва-та | ||
| ср. р. | ус-луж-ли-во | ||
| членувано | ус-луж-ли-во-то | ||
| мн. ч. | ус-луж-ли-ви | ||
| членувано | ус-луж-ли-ви-те | ||