отстъпчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
отстъпчѝва, отстъпчѝво, мн. отстъпчѝви, прил. Който е склонен лесно да отстъпва в полза на другите или от идеите си.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- отстапчив
- утстапчив
- утстъпчив
- отстапчиф
- отстъпчиф
- утстапчиф
- утстъпчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | от-с-тъп-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | от-с-тъп-чи-вия | ||
| пълен член | от-с-тъп-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | от-с-тъп-чи-ва | ||
| членувано | от-с-тъп-чи-ва-та | ||
| ср. р. | от-с-тъп-чи-во | ||
| членувано | от-с-тъп-чи-во-то | ||
| мн. ч. | от-с-тъп-чи-ви | ||
| членувано | от-с-тъп-чи-ви-те | ||