мекушав

Речник на българския език

мекуша̀в прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мекуша̀ва, мекуша̀во, мн. мекуша̀ви, прил. Който е със слаб, мек характер.
същ. мекуша̀вост, мекушавостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • мекошав
  • микошав
  • микушав
  • мекошаф
  • мекушаф
  • микошаф
  • микушаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ку-шав
непълен член ме-ку-ша-вия
пълен член ме-ку-ша-ви-ят
ж. р. ме-ку-ша-ва
членувано ме-ку-ша-ва-та
ср. р. ме-ку-ша-во
членувано ме-ку-ша-во-то
мн. ч. ме-ку-ша-ви
членувано ме-ку-ша-ви-те