мекосърдечен

Речник на българския език

мекосърдѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мекосърдѐчна, мекосърдѐчно, мн. мекосърдѐчни, прил. Милостив, отзивчив, добър по душа.

Грешни изписвания (15)

  • мекосардечен
  • мекосардечин
  • мекосърдечин
  • мекусардечен
  • мекусардечин
  • мекусърдечен
  • мекусърдечин
  • микосардечен
  • микосардечин
  • микосърдечен
  • микосърдечин
  • микусардечен
  • микусардечин
  • микусърдечен
  • микусърдечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ме-ко-сър-де-чен
непълен член ме-ко-сър-деч-ния
пълен член ме-ко-сър-деч-ни-ят
ж. р. ме-ко-сър-деч-на
членувано ме-ко-сър-деч-на-та
ср. р. ме-ко-сър-деч-но
членувано ме-ко-сър-деч-но-то
мн. ч. ме-ко-сър-деч-ни
членувано ме-ко-сър-деч-ни-те