сговорчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
сговорчива, сговорчиво, мн. сговорчиви, прил. С когото лесно може да се постигне сговор. ____ същ. сговорчивост, сговорчивостта, ж.
Грешни изписвания (9)
- зговорчив
- зговорчиф
- зговурчиф
- згуворчиф
- згувурчиф
- сговорчиф
- сговурчиф
- сгуворчиф
- сгувурчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сго-вор-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сго-вор-чи-вия | ||
| пълен член | сго-вор-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | сго-вор-чи-ва | ||
| членувано | сго-вор-чи-ва-та | ||
| ср. р. | сго-вор-чи-во | ||
| членувано | сго-вор-чи-во-то | ||
| мн. ч. | сго-вор-чи-ви | ||
| членувано | сго-вор-чи-ви-те | ||