благотворен

Речник на българския език

благотво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

благотво̀рна, благотво̀рно, мн. благотво̀рни, прил. Който оказва добро въздействие, който влияе добре. Благотворно влияние.

Грешни изписвания (7)

  • благотворин
  • благутворен
  • благутворин
  • блъготворен
  • блъготворин
  • блъгутворен
  • блъгутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-гот-во-рен
непълен член бла-гот-вор-ния
пълен член бла-гот-вор-ни-ят
ж. р. бла-гот-вор-на
членувано бла-гот-вор-на-та
ср. р. бла-гот-вор-но
членувано бла-гот-вор-но-то
мн. ч. бла-гот-вор-ни
членувано бла-гот-вор-ни-те