отзивчивост

Речник на българския език

отзивчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отзевчивост
  • отзевчивуст
  • отзивчивуст
  • утзевчивост
  • утзевчивуст
  • утзивчивост
  • утзивчивуст
  • отзевчивос
  • отзевчивус
  • отзивчивос
  • отзивчивус
  • утзевчивос
  • утзевчивус
  • утзивчивос
  • утзивчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-зив-чи-вост
членувано от-зив-чи-вост-та
мн.ч. от-зив-чи-вос-ти
членувано от-зив-чи-вос-ти-те
звателна форма