приятен

Речник на българския език

прия̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

приятна, приятно, мн. приятни, прил.
1. Който доставя удоволствие. Приятен разговор.
2. Привлекателен, мил, симпатичен. Приятен човек.

Грешни изписвания (3)

  • преятен
  • преятин
  • приятин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-я-тен
непълен член при-ят-ния
пълен член при-ят-ни-ят
ж. р. при-ят-на
членувано при-ят-на-та
ср. р. при-ят-но
членувано при-ят-но-то
мн. ч. при-ят-ни
членувано при-ят-ни-те