съблазнителен

Речник на българския език

съблазнѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съблазнѝтелна, съблазнѝтелно, мн. съблазнѝтелни, прил. Който съдържа съблазън; привлекателен, примамлив. Съблазнителна поза.
нареч. съблазнѝтелно. Тя изглежда съблазнително.
същ. съблазнѝтелност, съблазнителността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • саблазнителен
  • саблазнителин
  • саблазнитилен
  • саблазнитилин
  • саблъзнителен
  • саблъзнителин
  • саблъзнитилен
  • саблъзнитилин
  • съблазнителин
  • съблазнитилен
  • съблазнитилин
  • съблъзнителен
  • съблъзнителин
  • съблъзнитилен
  • съблъзнитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съб-лаз-ни-те-лен
непълен член съб-лаз-ни-тел-ния
пълен член съб-лаз-ни-тел-ни-ят
ж. р. съб-лаз-ни-тел-на
членувано съб-лаз-ни-тел-на-та
ср. р. съб-лаз-ни-тел-но
членувано съб-лаз-ни-тел-но-то
мн. ч. съб-лаз-ни-тел-ни
членувано съб-лаз-ни-тел-ни-те