очарова̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
очарова̀телна, очарова̀телно, мн. очарова̀телни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.
Синоними
- обаятелен, прелестен, омаен, прекрасен, пленителен, привлекателен, магически неотразим, чаровен, хубав, красив, възхитителен, дивен, удивителен, чуден, заслепителен, прелъстителен, съблазнителен
- мил, приветлив, благ, ласкав, нежен
- весел
- поразително красив, разкошен, смайващ
- примамлив
- приятен
- увлекателен
Грешни изписвания (31)
- очарователин
- очароватилен
- очароватилин
- очарувателен
- очарувателин
- очаруватилен
- очаруватилин
- очърователен
- очърователин
- очъроватилен
- очъроватилин
- очърувателен
- очърувателин
- очъруватилен
- очъруватилин
- учарователен
- учарователин
- учароватилен
- учароватилин
- учарувателен
- учарувателин
- учаруватилен
- учаруватилин
- учърователен
- учърователин
- учъроватилен
- учъроватилин
- учърувателен
- учърувателин
- учъруватилен
- учъруватилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед. ч. | м. р. | оча-ро-ва-те-лен | |
---|---|---|---|
непълен член | оча-ро-ва-тел-ния | ||
пълен член | оча-ро-ва-тел-ни-ят | ||
ж. р. | оча-ро-ва-тел-на | ||
членувано | оча-ро-ва-тел-на-та | ||
ср. р. | оча-ро-ва-тел-но | ||
членувано | оча-ро-ва-тел-но-то | ||
мн. ч. | оча-ро-ва-тел-ни | ||
членувано | оча-ро-ва-тел-ни-те |