очарователен

Речник на българския език

очарова̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

очарова̀телна, очарова̀телно, мн. очарова̀телни, прил. Който може да очарова; възхитителен, обаятелен. Очарователно момиче.

Грешни изписвания (31)

  • очарователин
  • очароватилен
  • очароватилин
  • очарувателен
  • очарувателин
  • очаруватилен
  • очаруватилин
  • очърователен
  • очърователин
  • очъроватилен
  • очъроватилин
  • очърувателен
  • очърувателин
  • очъруватилен
  • очъруватилин
  • учарователен
  • учарователин
  • учароватилен
  • учароватилин
  • учарувателен
  • учарувателин
  • учаруватилен
  • учаруватилин
  • учърователен
  • учърователин
  • учъроватилен
  • учъроватилин
  • учърувателен
  • учърувателин
  • учъруватилен
  • учъруватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оча-ро-ва-те-лен
непълен член оча-ро-ва-тел-ния
пълен член оча-ро-ва-тел-ни-ят
ж. р. оча-ро-ва-тел-на
членувано оча-ро-ва-тел-на-та
ср. р. оча-ро-ва-тел-но
членувано оча-ро-ва-тел-но-то
мн. ч. оча-ро-ва-тел-ни
членувано оча-ро-ва-тел-ни-те