чаровен

Речник на българския език

чаро̀вен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

чаро̀вна, чаро̀вно, мн. чаро̀вни, прил. Който притежава или изразява чар; пленителен, обаятелен, прелестен. Чаровно момиче. Чаровна усмивка.
нареч. чаро̀вно. Усмихна му се чаровно.
същ. чаро̀вност, чаровността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • чаровин
  • чъровен
  • чъровин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ча-ро-вен
непълен член ча-ров-ния
пълен член ча-ров-ни-ят
ж. р. ча-ров-на
членувано ча-ров-на-та
ср. р. ча-ров-но
членувано ча-ров-но-то
мн. ч. ча-ров-ни
членувано ча-ров-ни-те