уютен

Речник на българския език

ую̀тен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. ую̀т

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • оютен
  • оютин
  • уютин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ую-тен
непълен член уют-ния
пълен член уют-ни-ят
ж. р. уют-на
членувано уют-на-та
ср. р. уют-но
членувано уют-но-то
мн. ч. уют-ни
членувано уют-ни-те

Връзки