уют

Речник на българския език

ую̀т — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Чувство, предизвикано от приятна обстановка, удобство и задушевност. Създавам уют в дома си. Огънят създава уют през зимата.
прил. ую̀тен, ую̀тна, ую̀тно, мн. ую̀тни. Уютен хотел.
• Душевен уют. — Душевно спокойствие, радост, уравновесеност.

Грешни изписвания (1)

  • оют

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уют
непълен член ую-та
пълен член ую-тът
мн.ч. ую-ти
членувано ую-ти-те
бройна форма ую-та
звателна форма —

Връзки