сърце

мн. сърца̀, ср.
1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.
2. Прен. Този орган като символ на преживяванията, чувствата, настроенията, възприятията у човека. Сърцето ми се сви от страх.
3. Прен. Център, среда, най-важно място. В сърцето на Европа.
същ. умал. сърчицѐ, мн. съ̀рчица, ср.
• Без сърце. — Без желание.
• Давам/дам сърцето си (на някого). — Обиквам силно, влюбвам се.
• Дама на сърцето. — Любима, обичана жена.
• Златно сърце (имам). — Много съм добър.
• Имам заешко сърце. — Много съм страхлив.
• Ляга/легне ми на сърцето. 1. — Влюбвам се в някого.
2. Много ми харесва (нещо или някой).
• На гладно сърце. — Когато съм гладен, преди ядене.
• Нямам сърце. — Зъл, безчувствен, безсърдечен съм.
• От сърце. 1. — Искрено, сърдечно. От сърце ти благодаря.
2. С желание, доброволно. Давам ти го от сърце.
• Свива ми се сърцето. — Притеснявам се, вълнувам се силно.
• Слушам сърцето си. — Постъпвам според чувствата си. Не слушай сърцето, а ума.
• С ръка на сърце. — Откровено, честно, искрено.
• Разбивам/разбия сърцето (на някого). — Правя нещастен.