обичлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
обичлѝва, обичлѝво, мн. обичлѝви, прил. Който предизвиква обич. Обичливо дете.
същ. обичлѝвост, обичливостта̀, ж.
същ. обичлѝвост, обичливостта̀, ж.
Синоними
- симпатичен, любим, мил, приятен, желан, драг, обичен, нрави се, харесва се
- любезен, приветлив, дружелюбен
- привлекателен
Грешни изписвания (7)
- обечлив
- убечлив
- убичлив
- обечлиф
- обичлиф
- убечлиф
- убичлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обич-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обич-ли-вия | ||
| пълен член | обич-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | обич-ли-ва | ||
| членувано | обич-ли-ва-та | ||
| ср. р. | обич-ли-во | ||
| членувано | обич-ли-во-то | ||
| мн. ч. | обич-ли-ви | ||
| членувано | обич-ли-ви-те | ||